Ендокринология (от гръцки език. endon - отвътре, krino - разпределят и logos -, наука) – e наука за структурата и функцията на ендокринните жлези (жлезите с вътрешна секреция), които произвеждат продуктите им (хормони), начините на тяхното формиране и въздействие върху организма на животните и човека, както и на заболявания, причинени от нарушената функция на тези жлези или действия на тези хормони.
Ендокринологията също така е и медицинска специалност, която изучава жлезите с вътрешна секреция в човешкия организъм, заболяванията свързани с тях и методите за диагностиката и лечението им.
Началото на съвременната ендокринология е 1848 година, когато британският лекар Томас Адисон започва изследванията на ужасна болест, която се характеризира с увеличение на мускулната слабост, умора, изтощение и завършва със смъртта на пациента. По време на аутопсията Адисън обръща внимание на нарушаването на кората на надбъбречната жлеза. През 1856, Чарлз Браун-Секар предполовил, че надбъбречните жлези, а също така не е изключено и други жлези да произвеждат и доставят в кръвта специфични вещества, които да регулират нормалното функциониране на организма. Допълнителни изследвания потвърдили тази хипотеза, и през 1905 г. британските физиолози Уилям Бейлис и Ернест Старлинг въвеждат за първи път думата на "хормон”.
Ендокринната система има следните функции:
Участва в хуморалната (химическа) регулация на функциите на тялото и координира всички органи и системи.
Поддържа хомеостазата на организма при променящите се условия на околната среда.
Заедно с нервната и имунната системи участва в регулиране на:
- растежа
- развитието на организма
- репродуктивната функция, размновжаването
- участва в образуването, използването и съхранението на енергия.
Във връзка с нервната система, хормоните участват в осигуряването
- емоционални реакции
- умствена дейност на човека.
- човешкото поведение
Хипофизата контролира функцията на редица жлези с вътрешна секреция, а тя пък от своя страна е под контрола на хипоталамуса (част от междинния мозък).
